Оерстед:

Малки затворени токове, които никога не изчезват

Наред с някои електростатични явления в древността са били известни и някои от магнитните явления. Повечето железни руди са естествено намагнетизирани (магнетити) и могат да привличат парчета от други феромагнитни тела. Древните гърци са считали, че магнитните и електростатичните сили имат общ произход. Обаче през XVI век учените започнаха да търсят законите на природата повече с помощта на експериментите, отколкото на простото съзерцание. И тъй като никой не беше наблюдавал съществуването на взаимодействие между заредено тяло и магнит, те стигнаха до извода, че магнитните и електростатичните явления не са свързани помежду си. Но през 1820г. един учител по физика - датчанинът Ханс Кристиан Оерщед (14.VIII.1777-9.III.1851г.) открил, че все пак съществува някакво взаимодействие между магнита и един движещ се електричен заряд.

  

Снимки: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Опитът си прави по време на демонстрация пред своите ученици.

 

  

В края на своя урок той е трябвало да демонстрира опитно липсата на връзка между електричеството и магнетизма. За целта той включил електричен ток в съседство с една магнитна стрелка. По думите на един от учениците:”Учителят беше поразен, когато видя, че стрелката започна силно да се люлее.” Това откритие показва връзката между електричеството и магнетизма.

 

Схеми представящи опитите на Оерщед

 

Така представата на древните учени за връзка между магнетизма и електричеството внезапно се възроди. Но често се твърди, че откритието на Оерщед е случайно и спонтанно. Тази констатация обаче е подвеждаща. Датският физик е изучавал Натурфилософия от Шелинг и е стигал до извода, че природата е систематична и обединена. /Той още вярвал, че да практикуваш науката е религия/.

Фактът, че е търсел връзка между електричеството и магнетизма още през 1813г. бе изцяло мотивиран заради неговото философско убеждение, че такава връзка съществува. Преди всичко, само този който е търсел тази връзка би поставил компас, близо до електрически ток.

Научните изследвания на датския физик са в областта на електричеството, акустиката, молекулната физика. Характерно за научното творчество на Оерстед е неговият стремеж да търси взаимовръзката между различните природни явления. Той е един от първите, които стигат до идеята за връзката между светлината и електромагнетизма.

          Компасът на Оерщед

Изучава експериментално свиваемостта на течностите и газовете, изобретява пиезометър/1822г./, провежда изследвания в областта на акустиката, където се опитва да открие възникването на електрични явления под действие на звука.

Опитът на Оерщед може да се покаже и с постановка като на долната фигура.

           

Постановката се свързва към източник на напрежение (обикновено 12 V) и през проводника протича електричен ток. Магнитната стрелка се слага върху поставката. Когато я преместваме на различни места около проводника може да видим и направлението на действащата върху нея магнитна сила.Намотка, по която тече ток представлява електромагнит. Често за получаване на на хомогенно магнитно поле се използват т.нар. Намотки на Хелмхолц

Извод: Движещи се електрични заряди създават магнитно поле!